Днес минах през Jumbo за памучни платове, които много обичам да ползвам за тениски на куклите. Поразгледах и наличните там детски кукли и играчки. Разнообразието е огромно. Всичко е лъскаво опаковано с дизайни на кутиите крещящи „пожелай ме аз съм в розово и небесно синьо.“ Разбираемо е, че едно беззащитно детенце ще бъде хванато в мрежите на корпорация произвеждаща пластмасови продукти серийно производство, но защо трябва да се стига до там като има други много по-добри решения…
Като фенка на Валдорфските кукли чувствам отговорност да напиша тази статия и да засегна темата за детските кукли. Една клиентка от Канада наскоро ми сподели, че нейното момиченце постоянно я карало да влиза в магазина ми в Etsy за да разглежда снимките на куклите. Стигна се до там, че поръча и за момичето и за момчето. Виждала съм стотици снимки на деца играещи си с Валдорфски кукли, виждала съм радостта в очите когато подариш такава кукличка. Нима не е по-хубаво детето ти да играе с уникална, мека кукла изработена от естествени материали, а не със студен и кух пластмасов сериен модел облечен в дрехи от изкуствена материя? Не ме разбирайте погрешно – добре запозната съм с популярните пластмасови кукли – те се правят от качествена пластмаса приятна на допир, очите им наподобяват човешки и блещукат примамливо, устните са им с изразителен дизайн. Но това достатъчни причини ли са за детето ви да прекарва времето си с тях? Когато създадеш Валдорфска кукла, нейната уникалност добавя и индивидуалност. Така започваш да я чувстваш по-близка, а самият контакт с нея е много по-различен в сравнение с пластмасовите играчки. Те са просто едни играчки, които всеки може да си закупи ако поиска. Счупиш ли ги, можеш да ги замениш. Валдорфските кукли са уникати. Този факт беше и основната причина поради, която отделих време за да напиша уроците за Валдорфски кукли. След отзиви на майки и баби, на които бях изпращала свои кукли се замислих колко по-приятно би било да знаеш, че кукличката, която подаряваш е не само уникална ами е направена с цялата обич на мама и баба. Аз все още нямам внучки, на които да правя куклички, но дори и по себе си знам колко по-приятно е да направиш сам своята кукличка. По този начин знаеш, че тя си е изцяло твоята кукличка – родила се е от твоето вдъхновение, твоите идеи и приятелското чувство. Дори дрешките които шия за нея ги правя все едно са за мен. Не бих могла да си представя да ушия или да оплета каквото и да било за пластмасова кукла.
Мисля, че дотук изложих достатъчно неща по темата детски кукли, които да ви накарат да се замислите и да видите ситуацията и през моите очи. Когато си пиша с българки във фейсбук, които ме разпитват за куклите ми, направо им препоръчвам да си направят сами своята кукла без значение, че няма да спечеля 100 или 200 лв. като не продам конкретната кукла. За мен е много по-ценно да предложа варианта за достигане до по-голямото удоволствие от направения подарък.
Като за финал ще покажа първото момиченце сдобило се с моя кукла. По ирония на съдбата тя се казва София 🙂 Живее в Ню Джърси, а кукличката беше подарена от нейната баба Кати, с която още си пишем. Интересен факт е, че досега съм получавала малко снимки (4-5) на получатели на куклички, защото хората не обичат да си показват децата, но имам снимки на първите двама, момиченцето от снимката при което отиде първата ми кукла момиче и едно новородено момченце, при което пък отиде първата ми кукла момче.
Това, което ме провокира да напиша тази статия е буквалното зомбиране на много хора към GSM-ите. Вървят по улиците с GSM в ръка, гледат го през минута заради известие от социална мрежа, вайбър или скайп. Седят един до друг и вместо да си говорят гледат екранчето. Това е виден пример за изграден навик след често потребление на дадена услуга (навик, за продължителността на който корпорациите инвестират милиарди). Замислете се – нашите деца не са живели във времена без GSM-и. Те нямат тази база за сравнение като нас и буквално са вързани за устройството приемайки го за даденост. Положителен стимул спомагащ за развитието на този навик е възможността да кореспондираш с много хора, които не би могъл да намериш по друг начин. Това е така, но ако навлизете в детайлите ще видите отчуждение и прикрито лицемерие. Светът е около нас и е толкова цветен и красив. Той не е в малкото екранче с малките буквички и картинки за достигането до които трябва да наведем покорно глава. Как може една майка вместо да развива креативните заложби и въображението на своето дете в ранна възраст да му набута GSM или таблет в ръцете на който да има изтрещели игри и куп други губещи времето безполезни апликации!? Манията по „Pokemon GO“ обхванала вирусно стотици милиони хора по целия свят преди няколко месеци помогна на GSM-а да направи това, което хората правят с кучетата – разходи ги. Иронично е нали 🙂
